Боянската църква, която получава ортодоксалното име „Свети Свети Николай и Панталеймон“, се е превърнала в паметник на християнската вяра от времето на Средновековието у нас. Тя се намира в квартал Бояна. Църквата е един от най-значимите исторически, архитектурни и културни паметници у нас, а от 1989 година става част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. През 2003 година Боянската църква става филиал на Националния исторически музей и на територията и са намерени много значими находки от Средновековието у нас.http://sofia-travel.eu/
Самата сграда има два етажа и е типична църква-гробница. Долното ниво е крипта, а горното е семеен параклис на местния владетел. Била е личен храм на феодала, в койтотой се отдавал на молитви и смирение. Храмът е построен някъде около 10-11 век и в него могат да се видят ниши,керамични тела и вълчи зъби, които са характерни за старата българска столица Велико Търново. През 13 век е направена пристройка от времето на севастократор Калоян. Фасадата е направена от смес на тухли и красив бял камък, които се редуват със стъклени чашки, вградени в самата стена. Те са типични за Търновския край, Охрид и храмовете в Несебър.
През 14 век е създадена и третата част на църквата. Тогава местните искали да съборят храма, но царица Елеонора се застъпва за нея и им дава друг терен, за да направят желаната от тях сграда. Фердинанд прави храма в личен параклис, а района около него превръща в парк с редки растения и дървета. В Боянската църква е положено и тялото на царица Елеонора след смъртта, чийто гроб се намира до южната стена на храма.
И днес в Боянската църква могат да се видят прекрасните стенописи, които са дело на известния Боянски майстор. В тях основно място заемат образите на местния севастократор Калоян и неговата красива съпруга Десислава. Лицата им са нарисувани на северната стена на храма и се характеризират с ярка индивидуалност. Самата църква и нейните стенописи се срещат в много български произведения. Една от най-запомнящите се е „Боянският майстор“ на писателя Любомир Сагаев. В нея е представена романтичната история, свързана с паметника на културата. Младият художник Илия, който бил нает от севастократор Калоян да изрисува храма, се влюбва безнадеждно в красивата севастократорка Десислава и в нейния образ влага своята безумна любов, която е забранена и не може да изрази по друг начин.
